Програма на конференцията

Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи
Конференция,
организирана от ОП “Стара София” със СИМ
по случай 80 години общинска музейна дейност в столицата
София, 5-7 ноември 2008 г.
Зала "София", Столична библиотека, пл. "Славейков" 4


05.11.2008
Tържествено откриване

• 10:00
  Приветствие към участниците и гостите
  инж. Борис Чилев, Директор на ОП ‘Стара София” със Софийски исторически музей
• 10:05
  Приветствие от Столична община
  Йорданка Фандъкова, Заместник-кмет “Култура, образование, спорт и превенция на зависимости”
• 10:10
  Приветствие
  ст.н.с. Магдалина Станчева, дългогодишен служител на Музея за история на София
• 10:15
  Приветствие
  Руско Русев, Директор на Дирекция “Музеи, галерии и изобразително изкуство”,
  Министерство на културата
• 10:20
  Приветствие
  Александър Вълчев, Председател на БНК на ИКОМ
• 10:25
  Приветствие
  Цвятко Кадийски, Президент на Ротари клуб "София-Средец"
  Връчване на годишната награда на ОП "Стара София" със СИМ за принос в опазване на културното наследство
  
  

Първо - пленарно заседание
80 години общинска музейна дейност в столицата
Водещ: Мариана Маринова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ, Завеждащ СИМ

• 10:40
  Софийски исторически музей – една пропусната възможност в културния живот на столицата
  Георги Коцев, главен експерт в ОП “Стара София” със СИМ
• 11:00
  Археологически проучвания, проведени от Музея за история на София от 50-те години до днес
  Константин Шалганов, археолог, главен експерт; Надежда Кирова, д-р археолог, експерт - ОП “Стара София” със СИМ
• 11:20
  Системата “Културно-историческо наследство” на София: Стратегия за опазване и развитие
  Тодор Кръстев, проф. д. а. н. арх., почетен председател на БНК на ИКОМОС
• 11:40
  Изказвания и коментари
• 11:50
  Закриване на тържественото заседание с чаша вино
  инж. Борис Чилев, Директор на ОП ‘Стара София” със СИМ
  
  

05.11.2008 второ заседание
Музеи, история, традиция на София
Водещ: Георги Коцев, историк, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 13:00
  Софийският исторически музей в проектите на арх. Сава Бобчев през 40-те години на ХХ век
  Жанет Митева, Национална художествена галерия
• 13:10
  Вижданията за постоянна експозиция на Софийския исторически музей през различни периоди от съществуването му.
  Мариана Маринова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИM; завеждащ Софийски исторически музей,
• 13:20
  Из софийския фолклор. Историческа памет и свети места
  Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 13:30
  Традиционното наследство на Горни Богров, София - район „Кремиковци”
  Евгения Грънчарова, д-р етнохореолог, Институт за фолклор с музей - БАН
• 13:40
  София и софийско в ръкописната етнографска сбирка на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”
  Анна Ангелова, д-р, Университетска библиотека на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
• 13:50
  Традиционно облекло в София и Софийско във фондовете на Етнографския музей
  Анита Комитска, сътрудник, Етнографски институт с музей, БАН
• 14:00
  Униформа на военен юрист от фондовете на Софийския исторически музей
  Даниела Цанкова-Ганчева, сътрудник, Национален военно-исторически музей
• 14:10
  Стара София в личния разказ на един столетник
  Ваня Матеева, ст.н.с. д-р, Институт за фолклор - БАН
• 14:20
  Спомен за въскръсналото царство
  Илия Илиев, н.с. І ст., Национален военно-исторически музей
• 14:30
  Обща дискусия
  
  15:00 Кафе пауза
  
  
  

05.11.2008 трето заседание
История, традиции, изкуство на София
Водещ: Франческо Касабов, изкуствовед, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 15:30
  Възрожденски стенописи в Куриловския манастир.
  Владимир Димитров, докторант, Нов български университет (НБУ)
• 15:40
  Керамиката от Софийско – традиция и художествено развитие (ХІХ-ХХ в.)
  Ралица Гелева-Цветкова, д-р изкуствовед
• 15:50
  Документи за пластичното оформяне на Лъвов мост
  Благовеста Иванова, доц. д-р изкуствовед; Ради Ганев, доц. д- р инж. - Висше строително училище (ВСУ) “Любен Каравелов”
• 16:00
  Тандемът Харалампи Тачев – Стефан Димитров и керамиката на Софийската минерална баня (Орнаментални и технологични предизвикателства)
  Виолета Василчина, ст.н.с., д-р, Институт по изкуствознание - БАН
• 16:10
  София в текстове от художници до Втората световна война
  Ирина Генова, доц. д-р, Нов български университет, ст.н.с., д-р, Институт за изкуствознание, БАН
• 16:20
  За една неочаквана критическа полемика – присъствието на Анна Йосифова в Софийското дружество “Съвременно изкуство”
  Милена Георгиева, ст.н.с., д-р, Институт за изкуствознание – БАН
• 16:30
  Унищожените надгробни паметници в Централните софийски гробища – поругана памет и изчезнало изкуство
  Николай Бошев, ст.н.с., д-р изкуствовед, Институт за изкуствознание - БАН
• 16:40
  Обща дискусия
  
  

06.11.2008 четвърто заседание
Археологическо наследство на София
Водещ: Юниан Мешеков, археолог, експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 09:00
  Някои проучвания на праисторическото селище в кв. Слатина, София
  Васил Николов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей - БАН
• 09:10
  Археологическото наследство на Сердика-Средец в картините на Йозеф Обербауер от фонда на Софийския исторически музей
  Надежда Кирова, д-р археолог, експерт; Франческо Касабов, изкуствовед, главен експерт - ОП “Стара София” със СИМ
• 09:20
  Бележки за две сердикийски митнически пломби от ІV век
  Николай Марков, н.с. д-р, Национален исторически музей
• 09:30
  Композицията “Погребално угощение” в античните надгробия в АИМ – София (архетипи, семантика, символика, персонажи)
  Саша Лозанова, доц., д-р изкуствовед, Лесотехничеки университет
• 09:40
  Хронология и стил на мозайките под “Св. София” в София
  Ваня Попова, ст.н.с., д-р изкуствовед, Институт за изкуствознание - БАН
• 09:50
  Тайнствената сграда под пл. “Св. Неделя” в София.
  Йордан Тангъров, ст. н. с. І ст., арх., ВСУ "Любен Каравелов"
• 10:00
  Tри нови паметника от раннохристиянската гробнична архитектура на Сердика
  Юниан Мешеков, археолог, експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 10:10
  Обща дискусия
  
  10:25 Кафе пауза
  
  
  

06.11.2008 пето заседание
Система oпазване на културното наследство - история
Водещ: Тeодора Мешекова, историк, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 10:40
  Какво определя мястото на КИН в обществения дневен ред? Едно нетрадиционно гледище
  Николай Поппетров, д-р историк
• 10:50
  Културното наследство на религиозните малцинства в София: наследство в риск?
  Жоржета Назърска, доц. д-р, Катедра „Културно-историческо наследство”, Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ),
• 11:00
  Ролята на жените за запазване на културното наследство през първата половина на ХХ век
  Стефанка Кръстева, д-р, Национален литературен музей
• 11:10
  Македонският научен институт (София) - 85 години духовен център на българите от Македония
  Александър Гребенаров, д-р, н.с., Институт по история - БАН
• 11:20
  Изграждането на Института за стимулация и биологични изследвания на името на Методи Попов
  Любов Филипова, уредник, Национален политехнически музей
• 11:30
  Градската памет в илюстрованите пощенски картички - от края на XIX век до днес
  Иван Тодоров, журналист, Съюз на българските журналисти
• 11:40
  Обща дискусия
  
  12:00 Обедна пауза
  
  
  

06.11.2008 шесто заседание
Система oпазване на културното наследство – градоустройство и архитектура
Водещ: Валентина Върбанова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 12:40
  Градоустройствени планове на София в архива на ОП “Стара София” със СИМ от 1930те -1940те години - Възможности за интерпретация
  Любинка Стоилова, д-р арх., главен експерт; Галина Иванчева, арх., главен експерт; Танче Петрова, фотограф - ОП “Стара София” със СИМ
• 12:50
  Тоталитарната архитектура като ресурс на културната и политическа история
  Елена Иванова, ст.н.с. д-р арх., Център по архитектурознание – БАН
• 13:00
  Днешният ден на София: Уязвимост и жизненост на публичното градско пространство
  Елена Димитрова, доц., д-р арх., катедра “Градоустройство”, Архитектурен факултет, УАСГ
• 13:10
  Градоустройствената контекстуалност и ГГЦ на София
  Борислав Борисов, д-р арх., директор, Национален център за териториално развитие
• 13:20
  Исторически градски центрове и високо строителство
  Валентина Върбанова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 13:30
  Обща дискусия
  
  14:00 Кафе пауза
  
  
  

06.11.2008 сeдмо заседание
Културни маршрути на София
Водещ: Любинка Стоилова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 14:20
  Кулурните маршрути в българския исторически град: случаят София
  Доника Георгиева, ас. арх., катедра "История и теория на архитектурата", Архитектурен факултет, Университет по архитектура, строителство и геодезия
• 14:30
  Култовата архитектура на католиците в София през турското владичество
  Стефан Бояджиев, ст.н.с. І ст., д-р арх.
• 14:40
  Още нещо за мюсюлманските култови и обществени сгради в София и Софийско
  Христо Шанов, експерт-проучвател
• 14:50
  Астрономическата кула на Географския институт
  Атанас Каменаров, инж.; Тошко Ташков, инж.
• 15:00
  До Александровската болница. Някога …….и сега
  Светла Богданова, ст.н.с. д-р, Етнографски институт с музей – БАН
• 15:10
  Обща дискусия
  
  
  15:40 Кафе пауза
  
  
• 16:00
  Разноликият архитектурен образ на софийския катедрален храм “Св. Неделя” през вековете
  Христо Темелски, ст. н. с. д-р, Църковно-исторически и архивен институт при Българската Патриаршия
• 16:10
  Културно-историческото наследство на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”
  Светла Шапкалова, асистент по теология, Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ)
• 16:20
  Архитектурният образ на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (120 години Алма Матер)
  Цвета Тодорова, доц. д-р, Катедра по етнология, Исторически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”,
• 16:30
  Градините и парковете на София
  Борислава Георгиева, ст. ас. д-р, Катедра по етнология, Исторически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”
• 16:40
  Обща дискусия
  

07.11.2008 осмо заседание
Културни лаборатории за наследството
Водещ: Галина Иванчева, арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 09:00
  Дигитално културно наследство
  Валентина Върбанова, д-р арх., главен експерт в ОП “Стара София” със СИМ
• 09:10
  Приложението на АИС BASLIB за опазване на книжния и художествения фонд в ОП “Стара София” със СИМ
  Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ;
  Даниела Атанасова, н.с.; Петър Първанов, н.с. - ЦБ-БАН
  Франческо Касабов, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 09:20
  Градът като палимпсест на примера на гр. София
  Ралица Гелева-Цветкова, д-р изкуствовед
  Добрина Желева-Мартинс, ст.н.с. д-р арх., Център по архитектурознание – БАН
• 09:30
  Възстановка на следосвобожденската църква “Св. Спас” в София
  Галина Иванчева, арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  Любинка Стоилова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 09:40
  Обща дискусия
  
  10:10 Кафе пауза
  
  
  

07.11.2008 девето заседание
Реставрация, консервация и експониране на паметници на културата
Водещ: Георги Пенчев, инж., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

• 10:30
  Консервация на сребърен шлем и сребърна чаша от Далакова могила, Сливенско
  Георги Мавров, д-р инж., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
• 10:40
  Реставрация на стенописите на късноантичната гробница под базиликата “Св. София”. Проучване, проблеми, методи на приложение
  Китан Китанов , реставратор
• 10:50
  Реставрация на мозайката "Раят" от базиликата "Св. София"
  Аглика Икономова, реставратор
• 11:00
  За разкриването на стенописите от църквата „Св. Петка Самарджийска”
  Иван Ванев, д-р, Институт за изкуствознание - БАН
• 11:10
  Реставрация на позлатеното писалище на Княз Фердинанд. Проучване и проблеми
  Панайот Панов, реставратор
• 11:20
  Реставрация на части от каляската на Фердинанд I и други предмети от фондовете на Софийския исторически музей
  Мирослава Орманова, реставратор
• 11:30
  Реставрация на Мавзолея на Княз Александър Батенберг
  Пламен Петров, Галя Петрова, реставратори
• 11:40
  Реставрацията на Народния театър в София през 2007-08 г.
  Петър Митанов, ст.н.с. д-р инж. и кол.
• 11:50
  Обща дискусия.
  
  12:20 Обедна пауза
  
  
• 13:30
  Посещение на археологическото ниво на базиликата “Св. София”.
• 15:00
  Посещение на помещенията на бъдещия Софийски исторически музей в Централната минерална баня.
• 15:30
  Тържествено закриване на конференцията в банята. Коктейл.

Резюмета на докладите

Структура на конференцията

I. Пленарно заседание
II. Музеи, история, традиция на София
III. История, традиции, изкуство на София
IV. Археологическо наследство на София
V. Система oпазване на културното наследство - история
VI. Система oпазване на културното наследство - градоустройство/архитектура
VII. Културни маршрути на София
VIII. Културни лаборатории за наследството
IX. Реставрация, консервация и експониране на паметници на културата


I.
Пленарно заседание доклади - 20 мин.

• Софийски исторически музей – една пропусната възможност в културния живот на столицата
  Георги Коцев, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  
• Археологически проучвания, проведени от Музея за история на София от 50-те години до днес
  Константин Шалганов, главен експерт; Надежда Кирова, д-р, експерт - ОП “Стара София” със СИМ
  Настоящият доклад представлява преглед на проведените в периода 1952 – 2007 г. археологически проучвания на територията на София. Представени са всички обекти, в разкопките на които са взели участие служители на Музея за история на София или проучването е водено от екипи на същия. Настоящата работа е и опит да се продължи и допълни статията на арх. С. Бобчев, публикувана в т. 2 на сборника „Сердика”, която е обобщение на всички проучвания до 1975 г. Настоящата работа обхваща всички застъпени в града периоди – от праисторията до късното средновековие. Археологическите проучвания са представени както хронологично, така и групирани по видове обекти, като е направено и допълнение към библиографията на проучените структури.
  
• Системата “Културно-историческо наследство” на София: Стратегия за опазване и развитие
  Тодор Кръстев, проф. д-р а. н. арх., почетен председател на БНК на ИКОМОС
  София притежава богато културно наследство, акумулирано в резултат от активен обмен на влияния в един европейски културен кръстопът. То представлява забележителен ресурс за качество на живот и устойчиво развитие. Този ресурс е до голяма степен неусвоен, като последица от липса на цялостна консервационна стратегия с ефикасна система за управление и поради силна диспропорция в териториалния подход към ценностите. В резултат културното наследство на София се фрагментира, прекъсват се традиционни исторически връзки, променят се вековни функции, трансформира се градския пейзаж – като цяло наследството на София губи своя интегритет. Проучванията във връзка с Общия устройствен план на София изявиха необходимостта от цялостна градска стратегия за опазване и използване на ценностите, управлявани като единна система “Културно-историческо наследство” чрез подходящи устройствени инструменти, последователна политика и във връзка с националната и регионална мрежа от ценности. Липсата на подобен подход ще носи все повече рискове за културното наследство на София и за нейната идентичност в един глобализиращ се свят.
  

II.
Музеи, история, традиция на София доклади - 10 мин.

• Софийският исторически музей в проектите на арх. Сава Бобчев през 40-те години на ХХ век
  Жанет Митева, Национална художествена галерия
  Изследването обръща погледа към 1941 година, когато в отдела за културни грижи към Столичната община постъпва доклада на арх. Сава Бобчев за устройството и развитието на “някои културни институти, каквито престолният град трябва да има”. Става дума за картинна галерия, архив и музей с исторически и други сбирки, отнасящи се до София и региона. На основата на автентични документи се разглеждат подробности около проекта за построяването на специална музейна сграда за софийския исторически музей до църквата “Св. София”. Забележителни са идеите на арх. Бобчев в областта на музеологията и музейното строителство. За съжаление, те не само че не се осъществяват, но и остават като единствен пример за намерението генерално на бъдат решени проблемите на един музей, чийто митарства продължават и днес, в първото десетилетие на ХХІ век.
  
• Вижданията за постоянна експозиция на Софийския исторически музей през различни периоди от съществуването му
  Мариана Маринова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИM, завеждащ Софийски исторически музей
  
• Из софийския фолклор. Историческа памет и свети места
  Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  Докладът дава информация за легенди, предания, исторически песни и традиционни обичаи, свързани с важни събития от средновековната българска история и култовите места в Софийско.
  За написване на доклада са използвани архивни материали, резултати от теренни проучвания на автора, историческа, фолклорна, археологическа и краеведческа литература.
  Представени са конкретни примери от възрожденската епоха и съвременността за съхраняване на историческата памет и възстановяване на свети места.
  
• Традиционното наследство на Горни Богров, София - район „Кремиковци”
  Евгения Грънчарова, д-р етнохореолог, Институт за фолклор - БАН
  България има специфична традиционна култура с множество регионални и локални проявления, което е с особено значение за устойчивостта на българската идентичност. В с. Горни Богров – район „Кремиковци” на Столична община е съхранен един значителен слой от традиционната култура. В доклада ще бъде представено местното нематериално културно наследство (традиционните обреди и празници). Ще се акцентира върху въпроса каква част от това наследство има място в съвременния живот и по какъв начин то може да бъде съхранено и адаптирано в днешната празничност. Специално място в изложението ще бъде отделено на музейната експозиция, представяща бита на местното население.
  Докладът ще бъде илюстриран с видеоматериал.
  
• София и софийско в ръкописната етнографска сбирка на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”
  Анна Ангелова, д-р, Университетска библиотека на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
  Сбирката от ръкописни дипломни работи е уникална по своя характер. Тя обхваща 396 етнографски изследвания, съдържащи автентичен материал, събран при теренни проучвания на територията на цялата страна и осъществен под ръководството на проф. Стоян Романски в периода 1929-1952 година. Целта на изследването е да представи резултатите от проучванита, включени в студентските тези за София и софийския регион.
  
• Традиционно облекло в София и Софийско във фондовете на Етнографския музей
  Анита Комитска, сътрудник, Етнографски институт с музей - БАН
  
• Униформа на военен юрист от фондовете на Софийския исторически музей
  Даниела Цанкова-Ганчева, сътрудник, Национален военно-исторически музей
  
• Стара София в личния разказ на един столетник
  Ваня Матеева, ст.н.с. д-р, Институт за фолклор - БАН
  База на доклада са личните ръкописи на човек, роден и живял 100 години в София, и фрагменти от интервюта на авторката с него. Систематизирано се пресъздава информация за многоликия културен, политически, всекидневен и празничен живот, строителното изграждане на столицата. Картините и сведенията, които оживяват чрез личния разказ обхващат периода от Първата световна война до съвремието.
  
• Спомен за възкръсналото царство
  Илия Илиев, д-р, Национален военно-исторически музей
  
  

III. История, традиции, изкуство на София доклади - 10 мин.

• Възрожденски стенописи в Куриловския манастир.
  Владимир Димитров, докторант, Нов български университет (НБУ)
  В текста се разглеждат възрожденските стенописи в притвора на храма „Св. Йоан Рилски” в Куриловския манастир. Иконографската програма и стиловите особености на тези стенописи до момента са останали извън интереса на изследователите, а тяхното пороучване би обогатило представата за възрожденското културното наследство на София и региона.
  
• Керамиката от Софийско – традиция и художествено развитие (ХІХ-ХХ в.)
  Ралица Гелева-Цветкова, д-р изкуствовед
  Керамичната традиция в района на Софийско датира от древността. През вековете по тези места се формира интрересна традиция, обусловена от местните суровини и потребностите на пазара. Също така влияние оказва кръстопътното местоположение на София. Тема на настоящия доклад ще бъде влиянието разработената система от производствени дейности в областта на обработката на глина в региона върху развитието на модерна художествента керамика. Ще бъдат засегнати и въпросите на развитието на професионално образование в областта на този дял от приложните изкуства в контекста на реализацията на проектите за ново строителство и модернизация на жизнената среда в София през първата четвърт на ХХ век.

• Документи за пластичното оформяне на Лъвов мост
  Благовеста Иванова, доц. д-р изкуствовед; Ради Ганев, доц. д- р инж., Висше строително училище (ВСУ) “Любен Каравелов”
  В доклада е разгледана кореспонденцията между кмета на София и различни чуждестранни фирми за пластичното оформление на Лъвов мост през 1890 г. От тях личат трудностите по намирането на изпълнител.
  
• Тандемът Харалампи Тачев – Стефан Димитров и керамиката на Софийската минерална баня (Орнаментални и технологични предизвикателства)
  Виолета Василчина, ст.н.с., д-р, Институт по изкуствознание - БАН
  Предмет на анализ е общият архитектурен и художествен подход към минералните бани в София – първата българска сграда, в която декоративната керамика е широко приложена и влияе върху архитектурната образност. Докладът дискутира стила на декоративните решения, изпълнени в духа на съвременните художествени течения, и тяхното значение в контекста на зараждащия се нов образ на столицата.
  Специална трактовка е направена на осъществяването на декоративните планове и свързаните с това технически и технологични затруднения при изпълнението (съгласно съответни материали в архивите на ГУА и Софийския исторически музей). Дискутира се ефективността на творческия дует Х. Тачев – Ст. Димитрив, известен с декорацията и на други сгради в София през първото и второто десетилетие на ХХ век.
  Ключови думи: архитектурна керамика, старобългарски стил, сецесион, декорация и технология
  
• София в текстове от художници до Втората световна война
  Ирина Генова, доц. д-р, Нов български университет, ст.н.с., д-р; Институт за изкуствознание - БАН
  Ще бъдат разгледани статии от художници, в които е изявено отношение към модерната градска среда и архитектурното наследство на София.
  В центъра на внимание ще бъдат текстове от Васил Захариев, Александър Божинов, Сирак Скитник и др. Макар и сравнително малобройни, тези публикации изявяват съществени възгледи на влиятелни за епохата културни среди.
  
• За една неочаквана критическа полемика – присъствието на Анна Йосифова в Софийското дружество “Съвременно изкуство”
  Милена Георгиева, ст.н.с., д-р, Институт за изкуствознание - БАН
  Немска художничка, женена за българин, творила в началото на ХХ век, Анна Хен-Йосифова (1872-1931) добре се вписва в зараждащия се художествен живот в България, концентриран главно в столицата. Непрекъснатото й участие във всички по-значими изложби, състояли се в София и в чужбина я прави и известна софийска художничка. Неизменното й присъствие в дружеството на т. нар. „млади” – „Съвременно изкуство” доказва, че тя е един от неговите верни привърженици.
  Докладът разглежда ранните стъпки на художничката в редиците на дружеството и първата критическа полемика в печата относно същността на нейното изкуство, започната от писателя Константин Величков. Стремежът в доклада е да се анализира самостоятелната й изложба в София през 1907 г., състояла се заедно с други представители на „Съвременно изкуство” като съзнателен и непоколебим неин избор, въпреки настойчивите опити художничката да бъде привлечена в лагера на „старите” - Дружество на художниците в България. Т.е. зад историческите факти, свързани с конкретни творчески личности, действия и намерения да се провидят позициите и естетическите идеи на по-глобални формации. Конкретният случай е показателен за изводи, свързани с адаптацията на чужденеца художник в непривичната художествена среда на европейската периферия, за рецепцията му от местната културна инфраструктура, за ролята на жената творец в модерните художествени движения на Балканите, за релацията класично-модерно в творчеството на млад художник като А. Йосифова и т.н.
  
• Унищожените надгробни паметници в Централните софийски гробища – поругана памет и изчезнало изкуство
  Николай Бошев, Ст.н.с., д-р изкуствовед, Институт по изкуствознание – БАН
  Скулптурата, предназначена за надгробни паметници, създадена след Освобождението и главно в годините между двете световни войни, бе останала дълго време непроучена. Това се дължи не само на по-особеното място, на което се намира, но и заради известното подценяване на подобен род “непредставително” изкуство. В годините след края на I световна война второто поколение български скулптори търси повече възможности за изява на своите разбирания и способности. Наред с произведенията, предназначени за изложбените зали, монументалните творби или декоративната скулптура за новостроящите се сгради, те създават и надгробна пластика. Тези творби, макар да възникват като следствие на социална поръчка, са равноправни с останалото им творчество. В някои случаи те дори се нареждат в числото на техните върхови постижения.
  

IV.
Археологическо наследство на София доклади - 10 мин.

• Някои проучвания на праисторическото селище в кв. Слатина, София
  Васил Николов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей - БАН
  
• Археологическото наследство на Сердика-Средец в картините на Йозеф Обербауер от фонда на Софийския исторически музей
  Надежда Кирова, д-р археолог, експерт; Франческо Касабов, главен експерт - ОП “Стара София” със СИМ
  Настоящият доклад представлява един по-различен поглед към една част от творчеството на Й. Обербауер, представяща различни археологически паметници от Сердика-Средец, днес отдавна изчезнали или преоткрити при разкопки. Акцентът на проучването пада върху реализма в представянето на тези паметници. Това е и опит да се пречупи една художествена творба през два коренно различни погледа – този на археолога и този на изкуствоведа. Разгледани са 25 картини на художника, съхранявани в Художествения фонд на Софийски исторически музей и имащи отношение към настоящата тема. Между тях най-голям брой заемат тези, на които е изобразена базиликата „Св. София”.
  
• Бележки за две сердикийски митнически пломби от ІV век
  Николай Марков, н.с. д-р, Национален исторически музей
  В доклада са представени две оловни митнически пломби, съхранявани понастоящем в частни колекции. Местонамирането им не е познато.
  Лицевите отпечатъци и на двете пломби са подобни: в средата им е изобразен насрещно бюст на император с диадема, а от двете му страни младежки бюстове в профил, също с диадеми. Под тях се четат надписи на латински: –SERDIC[I или A] et SERDIC·.
  В резултат на исторически и иконографски размисли, представените върху пломбите образи са определени като изображения на император Константин Велики със синовете си Константин и Крисп или на бъдещия Констанций ІІ. Поради това датировката на двете пломби може да се отнесе между 317-333 г., което е и време на най-големия разцвет на Сердика.
  
• Композицията “Погребално угощение” в античните надгробия в АИМ – София (архетипи, семантика, символика, персонажи)
  Саша Лозанова, доц., д-р изкуствовед, Лесотехничеки университет
  В доклада се анализира композицията “погребално угощение”, интерпретирана в античната надгробна пластика, АИМ – София. Материалът се проблематизира от няколко гледни точки:
  1. Архетипи – връзка на композицията “погребално угощение” с композицията “симпозий”, характерна за древногръцката керамика, функционирала по нашите земи.
  2. Архетипи в семантиката /съдържание и смисъл/ на сравняваните композиции : общо и различно.
  3. Архетипи в символиката на същите композиции: общо и различно.
  4. Архетипи в трактовката на използваните персонажи, действия, взаимоотношения между тях.
  В заключение се обобщават постоянните и променливите “величини” в посочените композиции в античното изкуство по българските земи, както и значението им за разкриване на основни закономерности в митологичните, религиозните представи на епохата и тяхната еволюция в продължение на столетия.
  Ключови думи: Погребално угощение, семантика, символика, архетипи
  
• Хронология и стил на мозайките под “Св. София” в София
  Ваня Попова, ст.н.с., д-р, Институт за изкуствознание - БАН
  В доклада се разглеждат иконографията, стила и датировката на "долната" мозайка под сегашната Св. София. Според отделните елементи в абсидната мозайка, тя има отношение към репертоара на мъченичеството и символиката на райската градина, като съчетанията им засега са уникални. Приведени са и нови паралели за стила от Средиземноморието, в това число стенописи и стенни и подови мозайки на мартирии. По нов начин са интерпретирани както нумизматичните данни за датировката, така и за плана и литургичната мебелировка на най-ранните църкви, и оттам са направени изводи за техния характер. Проследено е също така дали при "горната" мозайка има някаква връзка с мъчениците на раннохристиянска Сердика.
  
• Тайнствената сграда под пл. “Св. Неделя” в София
  Йордан Тангъров, ст. н. с. І ст. арх., ВСУ "Любен Каравелов"
  Докладът ще се спре на разкопките на сградата под пл. “Св. Неделя”, осъществени от д-р арх. Александър Рашенов през 1935 г., от проф. Магдалина Станчева през 1980 г. и от специалиста от НИПК Рогева през 1985 г.
  
• Три нови паметника от раннохристиянската гробнична архитектура на Сердика
  Юниан Мешеков, археолог, експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  През м. януари 2007 г., при изкопни дейности за съвременно строителство, на ул.”Позитано”, София, е разкрита част от Западния некропол на Сердика, с три проучени и документирани късноримски сводови гробници.
  Гробница № І
  Запазена е част от източната затваряща стена, градена от средноголеми речни камъни и тухли, споени с бял хоросан, примесен с пясък и късчета счукана тухла.
  Не се разкриха останки от гробове.
  Гробницата е абсолютно празна откъм археологически материал.
  Гробница № ІІ (североизточно от гробница № І). Напълно разбита конструкция на свода, следи от който личат единствено в северния зид и С-И ъгъл на съоръжението. Гробницата е с два строителни периода, близки в хронологичен аспект.
  Самата гробница е с подова настилка от розов хоросан.
  Археологически материал – изключително слабо застъпен. Върху хоросановия под – голямо количество човешки кости, в неанатомичен порядък.
  Гробница № ІІІ (северно от гробница. № ІІ).
  Напълно запазена, засводена тухлена конструкция, с тухлена надстройка – тип “Фронтон” над входа. Отвътре обмазана с розов хоросан. Подът е от утъпкана глина.
  Археологически материал - слабо застъпен, предимно единични фрагменти късноантична керамика и части от два/три? човешки скелета северно и южно при входа. Датировката на трите паметника е в периода втората полoвина на ІV в.- V в.
  
  

V.
Система опазване на културното наследство - история доклади - 10 мин.

• Какво определя мястото на КИН в обществения дневен ред? Едно нетрадиционно гледище
  Николай Поппетров, д-р историк
  Актуалността на КИН зависи от моментните обществено-политически парадигми. Неговото място в обществения дневен ред е в зависимост и от масови нагласи, временни настроения и други противоречиви представи. Това затруднява комплексното и трайно разрешаване на проблемите, свързани с КИН.
  Столичната практика от 1879 г. насетне подкрепя това твърдение.
  Ключови думи:
  хоризонт на възприятието, субективност на мотивите, обществен дневен ред, актуалност на КИН
  
• Културното наследство на религиозните малцинства в София: наследство в риск?
  Жоржета Назърска, доц. д-р, Катедра „Културно-историческо наследство”, Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ)
  Докладът ще се концентрира върху състоянието, опазването и съхраняването на материалното културно наследство на живеещите в миналото и днес в София религиозни малцинства (евреи, арменци, католици, протестанти, мюсюлмани), а именно култови сгради и комплекси, гробища, надгробия, паметници, надписи, паметни плочи, ръкописи и сбирки, библиотеки, архиви.
  Ще бъде направен исторически преглед на проблематиката, като акцентът ще падне върху отражението на фактори като държавната политика и отношението на другите общности, върху възможностите за опазване и съхранение на запазеното наследство.
  
• Ролята на жените за запазване на културното наследство през първата половина на ХХ век
  Стефанка Кръстева, д-р, Национален литературен музей
  Докладът ще се спре на жените, които поддържат литературни салони в София през първата половина на ХХ век като Екатерина Каравелова, Евдокия Патева-Филова, Мара Белчева, Евгения Марс.
  
• Македонският научен институт (София) - 85 години духовен център на българите от Македония
  Александър Гребенаров, д-р, н.с., Институт по история - БАН
  Македонският научен институт е учреден през декември 1923 г. от петдесет и двама учредители – известни историци, езиковеди, писатели, литературоведи, художници, етнографи, публицисти, общественици. Неговите дейци преминават през различни етапи на надежди и разочарования за съдбата на българското културно-историческо наследство в Македония, вкл. идентичност, език, история, духовна и материална култура. След възстановяването си през 1990 г. Институтът отново поема функциите на стратегически център, отстояващ с научни средства българщината в областта. Неговите многобройни организационни прояви, издадени монографии, документални и изследователски сборници, поредици, както и печатния му орган сп. “Македонски преглед” са желани и очаквани от световно известни библиотеки, престижни учебни и културни учреждения.
  
• Изграждането на Института за стимулация и биологични изследвания на името на Методи Попов
  Любов Филипова, уредник, Национален политехнически музей
  Институтът е построен в края на 20-те години на миналия век на днешната улица “Акад. М. Попов”, в близост до Цариградско шосе, върху подарен от столичната община терен. Средствата за строежа са осигурени от дарения, събрани в Германия, където през 1923-1931 г. проф. Методи Попов не е само българският пълномощен министър в Берлин, а световно известен учен, чиято теория за клетъчната стимулация предизвиква широк обществен и научен интерес, с оглед перспективите и за високи добиви в растениевъдството.
  Със създаването на Института са ангажирани бившия цар Фердинанд, министър-председателя проф. Ал. Цанков и известни български учени като Никола Пушкаров, проф. Ст. Консулов, К. Сеизов, Ал. Радославов и др.
  В проучването са използвани писма на М. Попов от Берлин до Ал. Радославов и на Евгения Юркевич-Боева, секретар на Комитета по построяване на Института в София до М. Попов.
  
• Градската памет в пощенските картички – XIX-XX век
  Иван Тодоров, журналист, Съюз на журналистите в България
  
  

VI. Система опазване на културното наследство - градоустройство/архитектура доклади - 10 мин.

• Градоустройствени планове на София в архива на ОП “Стара София” със СИМ от 1930те -1940те години - Възможности за интерпретация
  Любинка Стоилова, д-р арх., главен експерт ; Галина Иванчева, арх., главен експерт ;
  Танче Петрова, фотограф - ОП “Стара София” със СИМ
  В архива на Отдела за недвижими паметници на културата към ОП “Стара София” се съхраняват градоустройствени планове на София от 1930-те и 1950-те години. Докладът ще ги опише подробно и ще покаже какви възможности за тълкуване и съотнасяне с вече публикуваната информация предоставят те.
  
• Тоталитарната архитектура като ресурс на културната и политическа история
  Елена Иванова, ст.н.с. д-р арх., Център по архитектурознание – БАН
  
• Днешният ден на София: Уязвимост и жизненост на публичното градско пространство
  Елена Димитрова, доц., д-р арх., катедра “Градоустройство”, Архитектурен факултет, УАСГ
  Пълноценното функциониране на публичното пространство е важен социокултурен фактор в процеса към устойчиво градско развитие. Докладът разглежда развитието на публичното градско пространство в съвременна София и потенциала му да влияе върху качеството на живота в града. Коментирани са променящите се функционални и пространствени характеристики на традиционни съсредоточия на градската публична активност, заплахите и възможностите за пълноценното изявяване в градската среда на различни социални и възрастови групи. Направени са изводи за ролята на културно-историческото наследство и за възможните подходи за неговото опазване и социализиране при планиране и управление на публичното градско пространство, както и за отговорностите на урбанисти и архитекти за отстояване на културно-пространствената идентичност на София в променящите се условия на градско развитие.
  
• Градоустройствената контекстуалност и ГГЦ на София
  Борислав Борисов, д-р арх., директор, Национален център за териториално развитие
  
• Исторически градски центрове и високо строителство
  Валентина Върбанова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ

VІІ.
Културни маршрути на София доклади - 10 мин.

• Кулурните маршрути в българския исторически град: случаят София
  Доника Георгиева, ас. арх., катедра "История и теория на архитектурата", Архитектурен факултет, УАСГ
  Докладът има за цел да представи културното наследство на София от гледна точка на качествата на културните маршрути града и перспективите, които те предлагат за остойностяване на разнообразието от наследени ценности, тяхното ефективно опазване, устойчиво управление и съвременно използване.
  В качеството си на двигател за развитие, културните маршрути могат да бъдат открити в историческите градове – аспект (все още не достатъчно разработен на локално ниво), но за когото се очаква да се превърне в истински феномен на културното наследство в града. Културният маршрут в историческия град е нова категория културно наследство, което изявява в рамките на единна система културните процеси между специфични материални и нематериални ценности. Така например, културните маршрути в София синтезират около исторически обусловени традиционни направления ключови елементи на материалното, нематериалното и природно наследство. Всички те са носители на свидетелства за протекъл (и все още протичащ) по протежение на маршрутите обмен. В този смисъл, културният маршрут в историческия град е динамична по своята същност ценност. Чрез него, в най-голяма степен съвкупността от разнообразни градски ценности се изявява като един непрекъсващ процес на взаимовлияния, приемственост и културни натрупвания. Така, културният маршрут се явява истински посредник между историята и съвременността.
  Като носител на комплексна културно-историческа стойност, културният маршрут в историческия град естествено прави връзка между различните подсистеми в селището. Именно в този смисъл той намира своето място в градоустройствените планове. Концепцията за културни маршрути е залегнала и в ОУП на град София.
  Културният маршрут в историческия град намира своето приложение и в рамките на градския културен туризъм. Ефективността му в това направление се изявява във възможностите, които предлага за обособяване на цялостен културно-туристически продукт: синтез между културно-историческа ценност, туристическа, комуникационна и информационна инфраструктури.
  В заключение, може да се очаква, че през следващите години все повече ще нараства значението на културните маршрути в историческите градове за целите на опазването, устойчиво развитие и ефективно използване на културното наследство. Те представят един съвременен поглед върху историческите процеси в града и предлагат перспективи за устойчивото развитие на селището в различни направления. Заедно с това културните маршрути в града са естествената връзка на локалното културно пространство с регионалното и европейското.
  Ключови думи: културен маршрут, исторически град, културно наследство, защита и управление на наследството, устойчиво развитие, културен туризъм.
  
• Култовата архитектура на католиците в София през турското владичество
  Стефан Бояджиев, ст.н.с. І ст., д-р арх.
  Докладът ще разгледа начина на провеждане на литургичното действие и отражението му в архитектурата.
  Авторът ще се спре по-подробно на периода след Чипровското въстание, когато редица католически църкви са приспособени към православния култ.
  
• Още нещо за мюсюлманските култови и обществени сгради в София и Софийско
  Христо Шанов, експерт-проучвател
  Една панорама на облика на София и Софийско в миналите столетия от XVI до ХХ век. Ще бъдат разгледани по-съществените мюсюлмански паметници – в Горни и Долни Лозен, Искрец, изчезналото селище и джамия на Караман бей и др. Авторско проучване на терен и сведения на стари пътешественици по тези места.
  
• Централната триангулачна точка на София
  Атанас Каменаров, инж.; Тошко Ташков, инж.
  Военният Географски институт /днес Военно-географска служба към Генералния щаб на Българската армия/ е на Топографското отделение, създадено през 1891 г. с указ на княз Фердинанд. Астрономическата кула, намираща се в градината зад Военния клуб в София е построена през 1920 г., когато Географският институт започва полагането и измерването на държавната триангулация.
  През 1930 г., чрез съвместни измервания с Пруския геодезически институт в Потсдам, координатите на Астрономическата кула се привързват с Гринвичкия меридиан. Кулата става основната изходна точка в координатната система на страната. Измерванията се извършват под ръководството на д-р Владимир Христов /по-късно академик, професор/, началник на Астрономичното отделение в Географския институт от 1925 до 1948 г. - учен със световен принос в теорията на астрономическата геодезия и математическата картография.
  Астрономическата кула е уникален паметник от историята на науката и техниката в България, свързан с дейността на видни наши учени и специалисти, работили в областите на астрономията, геодезията и картографията.
  
• До Александровската болница. Някога …….и сега
  Светла Богданова, ст.н.с. д-р, Етнографски институт с музей – БАН
  Създадена през 1884 г. Александровската болница в София е център, около който по-късно се застроява и изгражда жилищен квартал в столицата на следосвобожденска България.
  В доклада, на базата на наративи на софиянка, родена в самото начало на 20-те години на миналия век в този район, които включват и разкази на нейната майка и баба, живели в същия квартал, се разкрива всекидневния и празничен живот в столицата. Използваните в качество на примери разкази и на нейната дъщеря, разкриват промените, настъпили в съвременността. Привлечените литературни и архивни данни допълват и обогатяват емпиричния материал, чиито научен анализ позволява да се разкрие динамиката на явленията, отнасящи се до модела на живот в София.
  
• Разноликият архитектурен образ на софийския катедрален храм “Св. Неделя” през вековете
  Ст. н. с. д-р Христо Темелски, Църковно-исторически и архивен институт при Българската Патриаршия
  На едноименен площад в центъра на столицата се издига величественният катедрален храм на Софийската св. Митрополия - “Света Неделя”. През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и “Свети Крал”. Това наименование произлязло от обстоятелството, че в продължение на триста години в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282 - 1321).
  В края на XIX в. Църковното настоятелство решило да придаде един по представителен външен вид на храма. За тази цел през август 1898 г. бил натоварен младият български архитект Никола Лазаров. След атентата от 16 април 1925 г. се наложило коренно да се промени архитектурният вид на катедралния храм. При проведения търг през 1928 г. била приета офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов, чийто преки помощници били предприемачът Никола Т. Огнянов и надзирателят на постройката Борис Н. Балкански. Така възобновеният храм бил тържествено осветен на 7 април 1933 г. Повредите на покрива и някои от слепите куполи при бомбардировките на столицата от януари до април 1944 г. били отстранени до 1948 г. През 1992-94 г. беше извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000-02 г. външната фасада на храма беше изчистена цялостно и в камбанарията беше монтирано устройство за електронно-автоматично биене на камбаните.
  
• Културно-историческото наследство на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”
  Светла Шапкалова, Асистент по теология, Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии
  Докладът има за цел да представи цялостната архитектура на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Обектът на внимание ще са мощите съхранявани в храма. Част от културното наследство е и семинарската библиотеката с богатия си фонд.
  В работата ще се обясни и днешното състояние на семинарията, както и бъдещите и перспективи за развитие.
  Ключови думи: Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” - архитектура; библиотека; храм; Свети мощи.
  
• Архитектурният образ на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (120 години Алма Матер).
  Цвета Тодорова, доц. д-р, Катедра по етнология, Исторически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”
  Изложението разкрива архитектурния образ и специфика на сградния фонд на Софийския университет през 120-те години на неговото съществуване с акцент върху историята и архитектурната символика на сградата на Ректората и Университетска библиотека като относително обособен ансамбъл в централното градско пространство на столицата от 30-те години на ХХ в. Ще бъде приложен и демонстриран при възможност по време на конференцията автентичен /фотоси на художник-фотографа Божидар Карастоянов от края на 30-те години на ХХ в., наследник на Димитър и Иван Карастоянови/, както и съвременен снимков материал.
  
• Градините и парковете на София
  Борислава Георгиева, ст. ас. д-р, Катедра по етнология, Исторически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”
  С Освобождението през 1878 г. България навлиза в нов етап от своето развитие. Появата на новите институции и държавни структури се съчетава с модернизацията и промяната както в облика на селищата, така и в живота на обикновения гражданин. В тези процеси естествено водещото място се пада на столичния град, съсредоточаващ целия политически, културен и обществен живот на страната. В края на XIX и началото на XX век София е най-динамично развиващия се град в България. Част от промените засягат облика на града и отразяват новите потребности на неговите жители. Появата на градските градини, а по-късно и на парковете, е израз именно на тези нови изисквания на живота в града, на новата организация на пространството и времето и оформящите се нови социални отношения и начини на общуване. Настоящият доклад разглежда появата, развитието и функционирането на тези места от градското пространство. Проследява се тяхното изменение през годините и важната им роля в осъществяването на междуличностните контакти и прекарването на свободното време на софиянци, както в делника, така и в празника.
  

VIІІ.
Културни лаборатории за наследството доклади - 10 мин.

• Дигитално културно наследство
  Валентина Върбанова, д-р арх., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  Дейностите по опазване на културното наследство в световен мащаб през последните години навлязоха в неимоверно много други области на културата, икономиката и науката. Едни от най-новите проекти и програми на ЕС са насочени към създаването на дигитални мрежи и портали. Основният принцип при тяхното създаване е наличието на прозрачност и достъпност за обществото до база данни за културните ценности. Настоящия доклад има за цел за представи приетите международни стандарти и изисквания при разработването на проекти за дигитално културно наследство.
  
• Приложението на АИС BASLIB за опазване на книжния и художествения фонд в ОП “Стара София” със СИМ
  Кателина Салтирова-Павлова , главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ;
  Даниела Атанасова, н.с.; Петър Първанов, н.с. - ЦБ-БАН
  Франческо Касабов, главен експерт - ОП “Стара София” със СИМ
  Докладът представя новите настройки и развитието на общия софтуер BASLIB за електронно документиране в Научната библиотека на ОП ”Стара София”със СИМ. Акцентира се на новите модули за електронно документиране на музейни единици от колекциите „Старопечатни книги” и „Вестници и списания /единични броеве/”. Наред с това се описва и демонстрира актуализацията на съществуващите модули - резултатите от работата с тях и възможностите им за популяризиране на библиотечните и музейни единици.
  
• Градът като палимпсест на примера на гр. София
  Ралица Гелева-Цветкова, д-р изкуствовед
  Добрина Желева-Мартинс, ст.н.с. д-р арх., Център по архитектурознание – БАН
  София е един от най-древните градове на Европа. Нейното сърце тупти на 10 м. под нивото на днешния център. Но този факт не е очевиден и остава неосъзнат и неразбран. Оцелелите фрагменти на градовете Сердика, Средeц, Триадица ... надстроявани и преплитани помежду им правят недостъпно разчитането на наследените културно-исторически текстове и непълноценна комуникацията с града за непрофесионалното око.
  Предмет на изследването е представянето на възможността за разчитане на древния град София като палимпсест – както от страна на неговите обитатели, така и на неговите гости.
  Цели се да се покажe възможността да бъдат приложени по най-активен начин съвременни методи за визуализация на историческата стратиграфия на града; Цели се да бъдат извадени на повърхността скритите под съвременния хоризонт културни пластове, натрупвани като текст върху текст в течение на близо 8 000 години – от времето на първото праисторическо селище до днешната столица на България – град София.
  По своя характер изследването е интердисциплинарно и предполага анализиране на данни от областта на археологията, архитектурата, градоустройството, етнологията, изкуствознанието, културологията и разбира се, семиотиката. Получената синтезирана информация ще бъде преведена на универсалния визуален език чрез всички достъпни съвременни средства за комуникация.
  В резултат изследването предлага ключ към разбирането на града като исторически феномен, плод на развитието на градската цивилизация, един универсален код за разчитането на транс-културалния урбанистичен диалог.
  
• Възстановка на следосвобожденската църква “Св. Спас” в София
  Галина Иванчева, арх., главен експерт; Любинка Стоилова, д-р арх., главен експерт - ОП “Стара София” със СИМ
  През 1970-те години, във връзка със строителството на Булбанк, се прави проучване на средновековната църква “Св. Спас”, която при изграждането на банката остава консервирана в нейния сутерен. Тази средновековна част, обаче, се оказва само фрагмент от по-късната църква “Св. Спас”, изградена непосредствено след Освобождението на София и силно засегната от бомбардировките през 1944 г.
  Доладът ще направи реконструкция на следосвобожденската църква, въз основа на наличната публикувана информация и вече осъществените археологически проучвания, и ще покаже как тя е била разположена спрямо запазената средновековна структура.
  

IХ.
Реставрация, консервация и експониране на паметници на културата доклади - 10 мин.

• Консервация на сребърен шлем и сребърна чаша от Далакова могила, Сливенско
  Георги Мавров, д-р инж., главен експерт, ОП “Стара София” със СИМ
  
• Реставрация на стенописите на късноантичната гробница под базиликата “Св. София”. Проучване, проблеми, методи на приложение
  Китан Китанов, реставратор
  
• Реставрация на мозайката "Раят" от базиликата “Св. София”.
  Аглика Икономова, реставратор
  Направена е повторна реставрация на първата в България вдигната мозайка. Интерес представлява това, че е отстанена циментовата осн ова с дебелина над 5 см. Докладът ще опише състоянието на мозайката преди реставрацията, отделянето на старата основа и изготвянето на нова основа от съвременни материали.
  
• За разкриването на стенописите от църквата „Св. Петка Самарджийска”
  Иван Ванев, д-р, Институт за изкуствознание - БАН
  „Св. Петка Самарджийска” е една от малкото съществуващи и днес средновековни църкви в София. В средата на ХХ в. при изграждането на новото градско ядро запазването на църквата е поставено под въпрос. Решаваща роля при спасяването на паметника изиграва разкриването на стенописите. От съвременна гледна точка някои от използваните през 1956 г. материали и методи на работа са неприемливи и допълнително са довели до увреждане на стенописите. Въпреки това първата реставрация има своя принос при опазването на църквата. Досега тази кампания не е била обект на научно изследване, а имената на хората извършили първата реставрация са потънали в забрава.
  Настоящото изследване е опит да се намери мястото на тази намеса в българската реставрационна практика.
  
• Реставрация на позлатеното писалище на Княз Фердинанд. Проучване и проблеми
  Панайот Панов, реставратор
  
• Реставрация на части от каляската на Фердинанд I и други предмети от фондовете на Софийския исторически музей
  Мирослава Орманова, реставратор
  
• Реставрация на Мавзолея на Княз Александър Батенберг
  Пламен Петров, Галя Петрова, реставратори
  
• Реставрацията на Народния театър в София през 2007-08 г.
  Петър Митанов, ст.н.с. д-р инж. и кол.